Средновековен храм "Света Петка"

Средновековната църква "Света Петка" е национален паметник на художествената култура, I-ва категория. Тя от много векове се е враснала в пазвата на хълма "Св. Спас" над с. Белчин. Изхождайки от първите данни от изследователската дейност, тя е претърпяла няколко етапа на изграждане и преизграждане. Църквата в този си вид е построена през ХVII век върху основи на друг храм от XIII-XIV век. Храмът е с размери 12 на 6 м. и е бил изписан. Вътрешните стени са били живописвани. Следи от живописта са намерени при археологически разкопки през 2007 г. По-късно е претърпяла неизвестен все още катаклизъм. През Възраждането е разширен молитвеният салон в днешните размери, но вече каменният свод е заменен с дървен.

"Св.Петка" е еднокорабна църква с полуцилиндричен свод и двускатен покрив. За времето на изграждане съдим по паралели с подобни църкви, архитектура и техника, както и по надписите върху иконите. Можем да я поставим в границите между ХVІ - нач. ХVІІ в. На две места тя застъпва и по-ранни от нея гробове. В тях бе регистрирано погребение на мъжки индивиди, положени по гръб върху дебела дървена скара. От нея са запазени големи ковани клинове. При гроба под североизточния ъгъл на църквата, като гробен дар до тялото бе поставена керамична купичка със сграфито украса. Подобен ритуал и дарове са известни от некропола при "Бельова черква", гр. Самоков и се отнасят към ХІІІ-ХІV в. В този период е констатиран засилен строеж на църкви - процес известен като създаване на т.нар. "Софийската Света гора". Вторично, през Възрожденската епоха към нея е изградена нартика като втори етаж и открит притвор на първия. Това разширяване на сакралното пространство, чрез демонтиране на западната фасада и конструктивно свързване на нартиката, е типично за този район и тази епоха. Техниката на строеж е типична - каменна зидария от речни и ломени камъни на хоросан и използване на конструктивна дървена конструкция - сантрачи.

Храмът има изключителна художествена стойност. Изкуствоведите отнасят иконописната украса към различни епохи. Най-старите икони са от началото и средата на ХVІІ век. Иконата в криптата и част от останалите са изписани през 1653 г. Тези творби са редки художествени образци, - наравно с най-добрите в страната - създадени преди разцвета на Възраждането. Ктиторският надпис върху богородичната икона гласи: "Помени господи божиите раби Хаджи Янкул и съпругата му: Стефан син на Стойчина 1653." Името на Хаджи Янкул се среща и в други ктиторски надписи. Всъщност най-ценната икона - на "Св. Богородица и Младенеца" е експонирана в Криптата (Храм-паметник Свети Александър Невски) на Националната художествена галерия, непосредствено до Великотърновските икони.

Църквата оцелява заедно с населението през тежките и оскъдни години на размирици в Османската империя, когато често са били разграбвани и опожарявани църкви и манастири. На стари снимки на иконостаса се виждат икони от различни векове, което показва, че хората тук са продължили ревностно да се грижат за своята църква.

През 30-те и 40-те години на 20-ти век професор Васил Захариев изследва иконите, резбените украси и други ценности в църквата, като дава подробно описание за всичко в храма. Интересни са кадрите, заснети от проф. В. Ангелов през 1962г., които се съхраняват в архива на Института по Изкуствознание при БАН. Те показват, че богатият олтар е бил запазен и жителите на селото грижовно са се отнасяли към храма.

През 1967г. е направена пълна реставрация на храма. За съжаление, в последствие храмът започва постепенно да се разрушава, като иконите, резбените украси и други ценности се разнасят в действащата в селото от 1887г. нова църква, различни музеи, частни колекции и др. Поради това настъпва неяснота за бъдещето на храма. Най-тежка е съдбата на църквата през 1991г. - 2005г., когато иманяри пробиват покрива, разкопават около царския трон и храмът е полуразрушен.

При изграждането първообраза на църквата иконостасът е имал друга композиция и е бил далеч по-богато резбован. Проф. Валентин Ангелов, в труда си "Българската монументална дърворезба" (1992), нарежда иконостаса на църквата "Св. Петка" в Белчин сред най-значимите паметници на монументалната дърворезба в България (в периода между ХІV век и 1900 година). Авторът подробно описва специфичните дърворезбени детайли и елементи и ги отнася към датировката на иконите - от 1650 до ХІХ вeк.

Състоянието на църквата през последното десетилетие на миналия век доведе до рухването на покрива й преди десетина години, част от стените й и до силното увреждане на църковния мебелиар. Това наложи да се започне цялостна реставрация на храма, като максимално се запази първообраза му и останките от оригинала. В проучването, проектирането и изпълнението на комплекса се включиха професори изследователи, изкуствоведи, музейни работници, както и специалисти архитекти, художници, реставратори, археолози, етнолози, строители и други. В близост до църквата се изгради камбанария. В подножието й беше изградена етнографска музейна къща - филиал на музея в гр. Самоков. При реставрационната работа бе извършено разчистване и фиксиране на каменните кръстове от северната страна. Всички те са паметници с високо художествена и историческа стойност.