Укрепено селище и раннохристиянски култов център, IV-VI в.

Археологическите проучвания в с. Белчин, Самоковско разкриха една нова страница от иначе непознатата до скоро епоха на Великото преселение на народите.

Разположено на кръстопът, между богатите и развити градски центрове през античността - Пауталия, Сердика, Германея и Филипопол, Самоковското поле с неговите укрепени селища е било повлияно от всички исторически процеси. То е било уникално и с това, че е било утвърдено като един от най-значимите железодобивни центрове от античността и средновековието.

Хълмът "Св. Спас", намиращ се в близост до средновековната църква "Св. Петка" в с. Белчин, е бил неизменна част от вековната история на селото. При протеклите два сезона археологически проучвания се установи функционалната същност на крепостта - укрепено селище.

Крепостта е с площ от 9 Дка, оградена с каменна крепостна стена. Ъглите и портата са фланкирани от големи правоъгълни кули, от които до момента са разкрити 3. Градежът им е от дялани камъни на хоросан. Направеното геофизично проучване много точно регистрира портата, както и наличието на долепени до крепостната стена сгради. Верижният план на сградите от нетраен материал (дървена конструкция, обмазана с кал, и керемиден покрив) и откритите в тях следи от огнища, железни инструменти, тежести за везни (егзагии), тежести от вертикален стан и множество шлака говорят за стопанския характер на помещенията. Монетните находки датират обитаването на селището от кр. на ІV до кр. на VІв. Археологическите структури са многопластови и маркират динамиката и развоя на обитаването. Направените сондажи във вътрешността на селището изненадаха археологическия екип с по-ранни находки - от късната бронзова епоха. В откритите каменни струпвания и ями се намери силно фрагментирана култова керамика, което предполага наличието на тракийско светилище от времето около Троянската война.

За силно религиозната ангажираност на хълма говори и разкритият раннохристиянски култов комплекс. Той е разположен непосредствено северно от портата на крепостта. Около разкопаната през 2007г. средновековна църква бяха регистрирани и проучени по-ранни архитектурни останки. Разширявайки периметъра на проучването, се установи, че средновековната църква от ХVв. е вкопана върху деструктирана раннохристиянска базилика от кр. на V-VІв. Градежът и е от дялани камъни и спойка от бял хоросан. Запазената суперструкция на стените на двата странични кораба е близо 1 м. Плановото решение е непознато за този район - дълъг и тесен наос, вход и открит притвор от запад и север, а олтарната част е оформена с протезис и дяконикон, като трикорабна базилика. Средновековната църква е разположена изцяло върху основите на централния кораб.

Едва в последните дни на разкопките непосредствено пред абсидите на северния и централния кораб, но на по-ниско ниво се откриха останки от нова - трета по ред църква със запазена дълбока абсида и продълговата олтарна маса. Намерената находка от монети върху подовото ниво се датира от V век.

Времето на късната античност (ІV-VІв.) е било белязано с мащабни културни, политически и етнически промени, оставили трайни следи в пластовете между две империи - Рим и Византия. Богатата духовна и материална култура на местното тракийско население, която е била в симбиоза с развитата римска цивилизация, в съчетание с добрия климат и природни дадености са превърнали днешните български земи в притегателен център и желано място за много народи. За няколко века от тук са преминавали стотици хиляди - хуни, готи, авари, алани и печенеги - и всички са имали една цел - да останат трайно по тези места. Едни с огън и меч, други с труд и постоянство са градили основите на една развита прото европейска цивилизация.

Прецизирането на датировките и обработката на стотиците находки - монети, стрели, накити, керамика и сечива, продължава. Те ще бъдат експонирани в етнографския музей и религиозен комплекс в с. Белчин - филиал на Историческия музей в гр. Самоков.

ПРОЕКТ:
„РЕСТАВРАЦИЯ, КОНСЕРВАЦИЯ, СОЦИАЛИЗАЦИЯ И ЕКСПОНИРАНЕ НА КЪСНОАНТИЧНА КРЕПОСТ С ЦЪРКОВЕН АНСАМБЪЛ И ОБРОК
ЦАРИ МАЛИ ГРАД”